Нормално преводаческо поведение

Преди време си свалих си филма Normal Adolescent Behaviour, за който бях чела добри рецензии. Започнах да търся чешки субтитри и намерих едни, но не вървяха с филма – тайминга им избързваше. Понеже други чешки субтитри нямаше, а ми беше жал да изтрия вече сваления филм, реших да им оправя тайминга. Смъкнах оригиналните субтитри и започнах.

По някое време забелязах, че нещо с чешките субтитри не е наред – няколко пъти хващах героините да говорят за себе си в мъжки род и обратното. Когато в оригиналните субтитри се появи репликата “Не, не съм”, преведена на чешки като “Да, съм”, започнах да се замислям. Когато открих, че “senior meeting“ (среща на четвъртокурсниците) е преведно като “неща, които правят големите”, а “model kongres“ (симулация на Конгреса) като “конгрес на манекенките”, ми стана ясно, че май няма да се измъкна само само с тайминга, а ще трябва да превеждам целите субтитри.

Заех се с превода, само за да открия, че този който е превеждал на чешки е уникален талант, авангарден футурист, който вместо да се хаби със субтитри, би трябвало да се заеме да пише сюрреалистични романи.

Първият голям шок ме сполетя след като попаднах на следния диалог:

- I think Price got  really cute this summer. (Мисля че през лятото Прайс е станал много сладък.)

- Can we stop using that word, "cute"? (Може ли да престанем да използваме думата “сладък”?) Bunnies are cute. (Зайчетата са сладки.) Pet rats are cute. (Мишоците са сладки.) Men are sexy. (Мъжете са секси.)

Преведен като: 

-  Мисля, Прайсова, че това лято ще бъдеш мацка.

- Не казвай непрекъснато “мацка”. Бъни е мацка. Домашно отглеждания плъх е мацка. Мъжете са секси.

През следващите няколко дни се хващах, че си мърморя под носа “домашно отглеждания плъх е мацка” и тръскам глава. Но това, което последва, не се отрази по-добре на психическото ми здраве:

Wearin' the traditional cowboy look...with a little bit of pizzazz (Облечен в традиционен каубойски стил... с малко допълнителен блясък) = Облечен в традиционен каубойски костюм... с малко пица

a barely conscious amoeba (полусъзнателна амеба) = самонадеяни хамелеони

Did you know you have to drive ninety minutes for frisee? (Знаете ли, че трябва да шофирате деветдесет минути, за да си купите листна ендивия?) = Стига да искате, когато и да е, дори само за да отскочите на фризьор за деветдесет минути ?

Had to cut our string.(Трябваше да прекъсна връзката помежду ни) = Трябваше да си наглася прашките.

I'm gonna take a turn. (Ще се позавъртя  наоколо) = Ще направя завой.

Why didn't you? (Защо не го направи?) - Too chicken, I guess. (Понеже съм страхливец, предполагам) = Заради момичетата, мисля.

If you were a mother...and your kid was about to lose a limb... (Ако беше майка... и детето ти го заплашваше да загуби крайник...) = Един ден, когато бъдеш майка... и детето ти изпусне бисквита...

We are two of the most awesomest people in school, right? (Ние сме едни от най-готините хора в това училище, нали?) = Кои две личности в това училище са най-страшни?

What about the fact that Price cheated on us at spring break... and gave everyone crabs? (А какво да кажем за Прайс, който ни изневери през пролетната ваканция... и всички хванахме от него срамни въшки?) = А какво за фактът, че Прайс ни изневери през лятната ваканция...  и после ни донесе рак?

You're not fuckin' serious. (едва ли се нуждае от превод) = Не си справедлив.

Fuck you.(определено не се нуждае от превод) = Шибам те. 

Мога да продължавам до безкрайност, защото целия превод беше един абсурдно голям бисер. Но за да не ви отегчавам, ще кажа само, че ако не си бях направила труда да преведа чешките субтитри наново, чешките зрители щяха да гледат съвсем различен филм...

Пилешки

Днес се возих в трамвая с няколко пубертетни момиченца, които крещяха из целия вагон на някакъв странен език. Тълпата ме беше притиснала до едно особено вресливо девойче от компанията, така че добре се наслушах. Първата ми мисъл беше – чужд език. Втората – прекалено е римувано с повтарящи се срички, за да е чужд език. След минута се усетих, че говорят на пилешки*. Само дето девойките говореха някакъв чешки вариант на пилешкия и слагаха пред всяка сричка “ге”.

Неочаквано ми изникна спомена, как сестра ми говорим вариант на пилешкия език (заимстван от “Синьо лято”, ако не се лъжа) с разместване на сричките в отделните думи. По време на една ваканция така се бяхме усъвършенствали, че говорехме със същата скорост, с която говорехме нормално. Също като тези девойчета в трамвая. 

След което се усетих, че като малки доста сме надценявали значението на “тайните” си разговори. Към днешна дата бих платила добри пари (стига да ги имах) само и само да не ми се налагаше да слушам врякането на тези момиченца...

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 

 * за тези, които не знаят – пилешки език е, когато пред всяка сричка от думата слагаш по едно “пи“ или “пе“.

Автоматичен превод от Google

Google Translator ме забавлява

Пица по балкански

Днес смятам да отдам чест на един ненаименован ресторант във Варна, където ядохме с Kiff. Не му казвам името, не за да пазя репутацията му, а защото не си направих труда да го запомня. Ресторантът имаше обширно меню, включващо пици – освен нормалните пици, предлагаше и пица по арабски и по балкански. Както всички знаем, на Балканския и на Арабския полуостров пицата е традиционно ястие.

Друго типично ястие беше гювечето по китайски. Не знаехте ли, че в Китай лапат гювечета, та ушите им плющят?! И аз не знаех.

 Поисках за Kiff меню на английски. Като дресинг предлагаха картофки, домати и... хартия.

Яли ли сте някога салата от cucumber? Не знам какво представлява и не се осмелих да пробвам.

Тук преводаческият гений е издишал. Става дума за пилешки трътки на шиш. В Румъния видях меню на английски, където преводачът беше подходил още по-творчески – манджите, които не е знаел как да преведе ги беше оставил на румънски. Явно с идеята, че ако на английски не може да обясни що за ядене е това, чужденците и без това няма да искат да си го поръчат.

 

Мениджърът на ресторанта, след като ни видя че снимаме и се хилим, дойде да провери какво става. Казах му, че се забавляваме с грешките в английското меню и той, от нямане какво да отговори, ме нахока, че не съм го потърсила първа, за да му кажа да ги оправи. (Все ми е на ума, че ако бях тръгнала да търся шефа на ресторанта щяха да ме посрещнат с отворени обятия: “Да, кажете моля, какви грешки има в менюто, много сме ви благодарни и веднага се гласим да ги коригираме!) След тази височайша визита с Kiff доста спекулирахме дали няма да ни се изплюят в храната, понеже още не ни я бяха донесли. Но позитивния финал беше, че гювечето по шопски (моето) и по китайски (на Kiff) бяха много вкусни.

Чудя се дали менджърът щеше така да ми се накара, ако вместо на български го бях заприказвала на английски. Едва ли. По време на престоя ни в България забелязах, че персоналът в заведенията и продавачите се отнасяха извънредно учтиво с мен – но само докато ме мислеха за чужденка. Проговорех ли на български, уважението изчезваше моментално – започваха да се обръщат към мен на “ти”, да ми казват “здрасти” и “чао” и дори да ми говорят на малко име (в автосервиза, след като си показах личната карта).

В същото време не престваха да са подчертано учтиви с Kiff (няма да се излагаме пред чужденците, я!), колкото и грубо да се отнасяха с мен. В една дюнерджийница изрично помолих в дюнера, който поръчвах за него, да не слагат пържени картофи. Игнорираха ме и ми дадоха дюнера с пържени картофи. Но когато Kiff отиде с очарователния си чуждестранен вид и ги помоли на английски, не само че не го пратиха по дяволите, но и му приготвиха нов дюнер според неговите изисквания.  

Накрая така ми писна, че последната вечер в България, която прекарвахме в един русенски бар, реших да не се издавам. Цяла вечер говорих на английски със собствените си съграждани, в родния си град. Никой нищо не позна. Такива приятелски, учтиви и очарователни българи, с каквито прекрах онази вечер, никога не бях срещала.